Industry that fetishizes youth: парадоксът в модата

Наскоро Тави Гевинсън даде интервю за BBC, в което казва:

I started getting invited to Fashion Week. When I went to Fashion Week for the first time when I was 13. People were confused about my being there for a few reasons. One was that I was a blogger. The word itself, blog — it’s kind of an ugly word. It doesn’t really sound very legitimate, and fashion as an industry has been really behind on being online. And so I think people were confused and angry that someone younger than them had kind of figured it out. You know, they would talk about how inappropriate it was for someone my age to be at Fashion Week, but this is coming from an industry that fetishizes youth.

Макар по принцип да не харесвам Тави, съм абсолютно съгласна с нея.

Модата е индустрия, която е издигнала младостта в култ и е обявила старостта за грях. В козметичния сектор има цяла под-индустрия, отдадена на борбата със старостта. Всъщност anti-age индустрията прави в САЩ годишно 88 милиарда долара! (пс: може да хвърлиш поглед на книгата “Selling the Fountain of Youth: How the Anti-Aging Industry Made a Disease Out of Getting Old-And Made Billions”). То не са кремове, масажи, процедури, ботокс, пластични операции…

Младостта винаги е била ценена, мечтана и истински жадувана. Всички легенди за безсмъртието са всъщност легенди за младостта, защото кому е нужен е вечен живот, ако ще си стар, болен и грозен? Братя Грим например ни разказват за Ержебет Батори, която отвличала девойки, за да си осигури вечна младост. И т.н…

Модната индустрия в днешно време не само че е фетишизирала младостта, но я категоризира като единствена приемлива форма. Нямаш право да си остаряваш, нямаш право да си несъвършен. Трябва някак си да се консервираш в двайсетте си години и по възможност да изглеждаш така завинаги.

Естествено натискът върху жените е огромен. Ние сме готови с всички средства, без да отчитаме колко ни струва емоционално, физически или финансово, да запазим така бленуваната младост. Бръчките са по-страшни от всичко. Тези белези на мъдростта сякаш съществуват само за да крещят “Тя е стара!”, “Тя се е провалила!”, “Тя е недостойна!”.

И нека обърна конкретно внимание на “Голямата мода” – тази от модните ревюта, от лъскавите списания и червените килими.

Дрехите са представяни от невръсти момичета. Карли Клос (род. 1992) започва на 15 (сега е на преклонната възраст от 18, о, ужас!) или Дафне Гроенвелд (род. 1994)…

Къде е парадоксът в модата? Парадоксът е в това, че скъпите дрехи, рекламирани от девойки, се купуват от зрели жени!

Клиентите на Chanel и Dior изобщо не са на по 15-20г. Не че няма такива. Всички знаем Sea of Shoes и Джейн Олдридж и разни други богаташки щерки. Но те не ги купуват тези дрехи сами. Това са пари на родителите им, така че отново реалните купувачи са 40+ годишните им майки.

Не ме разбирайте погрешно, изобщо не казвам, че е лошо това, че тези жени купуват скъпите дрехи. Просто казвам, че това е обективната истина.

Модата създава илюзията, че ревютата са за младите, а те не са. Често пъти изобщо дори не са за европейките или американките. Огромен процент от haute couture изделията се купуват от жените на арабските шейхове, богати като Крез.

Да се върна на Тави. Тя беше осъждана жестоко от модната индустрия за това, че е толкова малка, а посещава модните седмици. И тя им отговаря доста правилно – има ли право една индустрия, фетишизирала младостта, да отправя такива нападки? Естествено, че не! Винаги съм смятала, че отношението към нея е неразделна част от завистта. Защо, видите ли, тя на 13 има правото да посещава ревюта? Какво право? Ходенето на ревюта изисква някаква специална квалификация ли, какво? Модата се коментира от купища fashion victim-wannabe (като такава се определям и вътрешно аз). Някаква част са се издигнали в пирамидата от подобни момичета и в момента коментират за Vogue, Elle, Harper’s Bazaar, etc. и посещават така лелеяните ревюта. Но повечето от тези редактори са млади момичета, които не си купуват скъпите дрехи, а в крайна сметка това има значение – от къде идват парите.

Ако се опитам да си доизразя мисълта, тотално ще се оплета. Просто искам да кажа, че в модата съществува този голяма парадокс, който е предпоставка да носи много нещастие и комплекси на обикновените жени, които нито са слаби и млади като Карли Клос, нито богати като петролените кралици (които всъщност не виждаме).