картинка: източник
Докато тече модната седмица в Ню Йорк, аз разнообразявам с малко музичка. И днес се отдадох на българска музика и се замислих за някои грозни неща в нея.
Общоизвестно е, че чалгата се крепи върху кавъри. Това не е никаква тайна – авторските права се уреждат, спокойно се въртят гръцките и сръбски оригинали по радиата и това не притеснява никого. Кражби няма. Сътрудничеството на “Пайнер” с “Grand” (сръбския Пайнер) беше широко рекламирано, изобщо няма скрито-покрито.
В ерата на демокрацията легендите на българската естрада изгубиха позиции. Говоря за хора като Васил Найденов, Лили Иванова, Кристина Димитрова, Роси Кирилова и още не знам си кой. Все хора, които са ми симпатични. Все хора, чиито песни обичам да слушам. Само че тяхната завистлива реакция към чалгата беше грозна и жалка. Не, не казвам, че чалгата е нещо супер страхотно и всички трябва да изпаднем в делириум под напева на Андреа. Но музиката е бизнес и това е. Има свободен пазар – оправяй се!
Крайно време е да залезе идеята на “художествено-творческа интелигенция” или поне да се промени (което, всъщност, става по естествен начин). Вече няма избрани от властта изпълнители (така де, освен Веско Маринов).
Едно, нямам нищо против кавърите. Това е нещо нормално в практиката на всички изпълнители и се прави непрекъснато в световната музика.
Две, имам против само ако не са уредени правата. Не претендирам, че съм наясно дали всичко е законно с долните примери, но нямам за цел да ги обвинявам в кражба в смисъл на заемане без авторски права. Просто искам да покажа, че кавърите са практика и за стиловете извън чалгата и е нелепо да бъде обвинявана само тя. Има достатъчно други лоши нейни проявления, за да е проблем авторството й. Дразнят ме изказванията, породени от завист. Дразнят ме нелепи кампании като една преди няколко години – може би 6-7 – при която в центъра на София бяха разлепени плакати с лицата на хора а ла Васил Найденов против чалгата. Ами, смешно е.
Три, аз много обичам българска музика. Това, че са кавъри, не прави песните лоши. Просто е тъжно и гадно да видиш, че някои от най-любимите ти песни, които са емблематични за родната музикална сцена, всъщност не са български. Разбира се, има случаи като Besame mucho, които са се пяли от кого ли не (в България – Йорданка Христова).
Ето списък с песни, които аз намерих при ровенето си (вкл. всякакви стилове извън поп-фолк):
Още няколко забележки. За Щурците знам, че имат цял албум с кавъри и винаги е било прекрасно известно, че гореизброените песни са кавъри! А дали за Йорданка Христова, Мими Иванова и т.н. се е знаело. Ами, баба ми страстно отрича, никога не е чувала за кавъри.
Аз вярвам, че песните като са хубави се слушат. Успехът на Графа, Мария Илиева, навремето KariZma показва, че като се направи песен, която хората да харесват, нещата се получават. Никой не е казал, че е лесно. И само много моля поп музиката да не претендира за много нива над чалгата, защото не е.
Благодарение на:
http://detstvoto.net/index.php?cstart=3&newsid=2963
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=241098
Няма коментари :
Публикуване на коментар